Дисперсните багрила са клас синтетични багрила с хидрофобни малки молекули в основата си. Техният химичен състав директно определя тяхната диспергируемост, способност за проникване и устойчивост на цвета в хидрофобни влакна като полиестер. От гледна точка на молекулярната структура, дисперсните багрила се състоят главно от хромогенно конюгиран скелет и функционални заместители. Повечето не съдържат силно водо-разтворими групи и са нейонни или слабо полярни съединения. Тази характеристика им позволява да се диспергират във вода като суспензии и да дифундират във вътрешността на влакното чрез високо-температурна дифузия.
Общите хромогенни гръбнаци включват азо, антрахинон, стирен и хинолин кетони. Азодисперсните багрила използват –N=N– като хромогенен мост, показвайки висока структурна гъвкавост и лесно генерирайки богата гама от жълти, оранжеви, червени и кафяви нюанси. Техните синтетични пътища са зрели, което им дава предимство в хроматографското покритие. Антрахиноновите дисперсни багрила притежават твърда планарна конюгирана система с широк диапазон на електронен преход, което води до ярки цветове и изключителна устойчивост на светлина и устойчивост на пране. Те често се използват на открито или в текстилни-приложения от висок клас, където се изисква висока устойчивост на цветовете. Стиролните и хинолиновите багрила показват наситени сини и зелени нюанси, притежават добра термична стабилност и устойчивост на сублимация, което ги прави подходящи за високо-температурна обработка и печат върху синтетични влакна.
Заместителите, въведени в конюгирания скелет, играят фина-настройваща роля в свойствата на багрилото. Хидрофобните алкилови или арилови групи могат да подобрят съвместимостта с полиестерните молекули и скоростта на термична дифузия, но прекомерните количества могат да намалят стабилността на дисперсията във вода; малки количества полярни групи (като –Cl, –CN) могат фино-да настроят цвета и да подобрят светлоустойчивостта. Дисперсните багрила обикновено не въвеждат силно водо-разтворими групи, като групи на сулфонова киселина, за да поддържат хидрофобност, но за да образуват стабилна водна дисперсионна система, трябва да се добавят анионни или нейонни дисперсанти по време на приготвянето. Въпреки че тези спомагателни вещества не участват в развитието на цвета, те влияят на дисперсията на частиците и стабилността при съхранение в системата за химически състав.
От гледна точка на химическа стабилност, някои азоструктури могат да се разрушат при условия на силна киселина, силна основа или продължителна висока -температура, което води до промени в цвета или намаляване на интензитета. Следователно диапазоните на рН и температурата трябва да се контролират по време на процесите на боядисване и последващата -обработка. Съвременните изследвания и разработки на дисперсни багрила са склонни да използват ниско-токсични, биоразградими междинни продукти и системи от разтворители за намаляване на вредните ароматни амини и остатъците от тежки метали, като по този начин отговарят на изискванията за химическа безопасност на екологичното производство.
Най-общо казано, химичният състав на дисперсните багрила се основава основно на хидрофобен конюгиран хромофор, със специфичен цвят, устойчивост и съвместимост на процеса, постигнати чрез модификация на заместителя и формулировка на дисперсант. Дълбокото разбиране на техния химичен състав е решаваща основа за оптимизиране на процесите на синтез, подобряване на производителността на продукта и разработване на екологични нови продукти.
